Цар Борис III: Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан
Следвайте " Гласове " в
Броят от 20 януари 1941 година на авторитетното американско списание „ TIME ” е отдаден на България, на нейния цар Борис III и ориста на страната му във втората година от Втората международна война. На основната корица на седмичника се намира огромна фотография на Негово Величество във военна униформа, с каска на главата. По това време нито България, нито Съединени американски щати са взели страна във войната.
TIME Magazine, 20 януари 1941 година, Световна война
Преводът от британски е на Никола Алтънков, а публикацията е поместена в сп. „ България Македония ”, бр.3, 2014 година:
Стратегия
Войната не протича умерено като река; нейните дейности прииждат и се снижават като приливи и отливи. Миналата седмица Европа очакваше огромните пролетни приливи: допустима акция на Балканите, съвсем несъмнено нахлуване против Англия. Но тези приливи към момента не бяха почнали да се надигат, защото приливите от зимата към момента не се бяха отдръпнали. Гръцката вълна продължаваше да залива разрушената италианска войска в Албания. След седмици блокада Клисура падна и Мусолини още веднъж извърши следващата командирска промяна. В Либия английската атака продължаваше, само че тя бе извоювана още преди стигането до Бардиа. Оставаше единствено да се обясни каква част от италианската войска ще бъде унищожена преди започването на новата акция. Старият прилив се оттегляше, само че нови и то по-застрашителни приливи може скоро да избликнат.
Низините на 1941 година
България, която е надалеч от Холандия и е отделена от нея по ширините на Европа, както и по кръвни и културни разлики, през предходната седмица бе принудена да се взре в сериозен и неочакван за нея факт: в тактиката на Втората международна война, България през днешния ден е в ситуацията на Холандията от 1941 година
Сега, както и преди година, нацистите се надяват да завоюват войната като победят Англия. Но до Англия не се стига елементарно. Миналата година нацистите изоставиха краткотрайно този план, съсредоточавайки се върху основните сили на Съюзниците като тяхна първа задача. Тогава тези армии бяха във Франция и най-лесният боен метод да се стигне до тях беше през Белгия и Холандия.
Тази година основните съюзнически армии са в източното средиземноморие: гърците в Албания, англичани, австралийци и новозеландци в Либия. И най-удобно за нацистите метод да обхванат там, където съюзническите войски са мощни, в действителност е единственият път за напредване по суша, и този път минава през България и прилежаща Югославия. И по този начин, през 1941 година България и Югославия са в същото рисково състояние, което бяха Белгия и Холандия през първите седмици на 1940 година
Два пъти – през ноември 1939 година и през януари идната година – войната на нерви в Холандия прерастна в съответна опасност. Носеха се клюки за идна офанзива. Наблюдаваха се и скупчвания на войски по границите, шепнеше се за ултиматуми и крайни периоди.
Миналата седмица България се озова в същото стратегическо състояние и в сходно нервно положение.
Н.В.Цар Борис III по време на манифестация в София по случай освобождението на Македония, Тракия и Западните околности, април 1941 година,
Нещо повече от язва
Миналата седмица в 6 часа и 5 минути следобяд министър-председателят на България проф. Богдан Филов се завърна в София след петдневното си посещаване във Виена. Пред публицистите той сбито съобщи: „ Съобщенията популяризирани в Америка по отношение на визитата ми в Германия не са правилни ”. Той просто е отпътувал да се срещне с лекаря си, нищо повече.
Обаче макар късния час, от летището той напряко отиде в кабинета си. На идващия ден пропътува 70 километра, с цел да стигне до обраслия с борови гори зимен курорт Чам Кория, където да опише на цар Борис всичко за визитата си при лекаря. На другия ден диалозите му с Царя продължиха. Същата проф. Филов свика кабинета си в София на изключително съвещание, на което описа на министрите за пътуването си във връзка своето здраве.
Нещо доста по-съществено от стомашната язва на Богдан Филов е било разисквано през време на тези трескави заседания. Това било единствено това: дали да се даде или не право на директно прекосяване през България на немски войски, или най-малко да им се позволи потребление на въздушни бази в страната, тъй че огромният завършек на остта Рим-Берлин да може да извади дребния ѝ край от гръцкия свредел.
Решението на българите не би имало безусловно никакво директно значение: германците безспорно биха могли да нахлуят в България, без оглед на това, дали българите го желаят или не. Но следствията от сходно решение биха били от голямо значение за изхода от цялостната война. На нежните рамене на Борис III, който по начало не желаеше да стане цар, в този момент се бе стоварила голяма сърцераздирателна тежест.
Цар Борис на среща с Адолф Хитлер, 1943 година
Завършен европеец
Царят на българите е благ и доброжелателен. Той люби мира, обича да колекционира крила на пеперуди, да учи нежни планински венчелистчета, да натисне педала на бензина в колата и да дръпне свирката на локомотива, с две думи, да се труди в природата и да се рови в науката. На 15 годишна възраст приключва Военното учебно заведение в София и се бори в двете Балкански войни, както и в Първата международна война. Но той избира мирните занимания: пътува из провинцията тайно, разхожда се по софийските улици облечен неугледно, разглобява машини, извежда гордата си съветска хрътка, бъбри си със селяни. Създава усещането, че да бъде цар не е негово предпочитание. Казва: „ Не бих се уплашил да изгубя трона си. Ако това се случи, ще отпътува напряко в Америка и ще си намеря работа като монтьор ”. Сега, когато тактиката на войната е сложила България на мушката, Борис, индивидът на мира, е в центъра на повсеместен напън. Той ръководи нация от славяни.
По кръв е най-вече французин. Роднините му са царските фамилии на Англия, Белгия, Португалия, Румъния. Съпругата му е щерка на италианския цар. Принадлежи към гръцкото православие по религия. Руският цар Николай II му е кръстник. Баща му, някогашният цар Фердинанд, е изгнанник в Германия.
Освен тези персонални връзки на Борис, България от дълго време е най-близкият другар на Русия в Европа, както и от дълго време страната му е била по пътя на мечтаната от Германия агресия към Близкия Изток. Говори се, че в последно време някой запитал Царя каква е външната политика на България. Борис дал отговор: „ Министрите ми са германофили, жена ми е италианофилка, поданиците ми са русофили – аз съм единственият безпристрастен в страната ”.
Борис не приказва празни приказки. Народът му е обвързван посредством език, просвета, традиция, кръв и усеща с Русия и хората му в никакъв случай не ще не помнят, че точно Русия ги е освободила от турско робство и е основала краткотрайната Голяма България от 1878 година Министрите му, обаче, по-специално м-р ръководителят Богдан Филов и индивидът, който управлява българската полиция, министърът на вътрешните работи Петър Габровски, считат, че реализмът постанова България да играе немската игра, даже в случай че това води до оскърбление, както е в тази ситуация с Румъния. Царица Йоанна, естествено, мисли, че България би трябвало да сложи единия си крайник в италианския ботуш, даже в случай че това значи, че другият ще е в гроба. Единствено Борис има доста простата цел: България за българите – в случай че е допустимо. Но на Борис може да му се наложи да се изправи пред обстоятелството, че в 1941 година това не е допустимо. Малко след визитата му в Берлин през ноември, Херман Гьоринг напълно многозначително уточни на един български сътрудник: „ Вашият цар е напряко прекомерно безпристрастен, с цел да ни подхожда. И във всеки случай в новия европейски ред няма място за царе ”.
Заплахата
Миналата седмица изглеждаше, че търпението на Германия по отношение на неудачите на Италия се е изчерпало. Кореспондентът на белградския Политика в Берлин заяви: „ Създало се е усещане, че Берлин към този момент не третира италиано-гръцкия спор като местна преживелица, само че като случай който с всеки ден става все по-неприятен. Кръговете в Берлин предизвестяват Гърция да си намерения добре и да се поучи от ориста на Финландия ”.
Германия евентуално избира да не открива забележителен фронт на Балканите, изключително подобен, който може да повтори трендовете от 1918 година Успехите на Англия и Гърция в региона на Средиземно море заплашват да трансфорат гръцкия спор тъкмо в подобен фронт. Вярно е, че през последната седмица не се обрисуваше сходна опасност, защото продължаващото придвижване на военачалник Сър Арчибалд Уейвъл в Либия наподобява демонстрираше желанието на Англия да приключи заличаването на италианската войска в Либия, изключвайки ново заангажиране на сили за известно време. Нито пък опасността беше толкоз сериозна. Солунската атака, която докара до съюзническата победа на Балканите през 1917-1918 година изискваше не по-малко от 28 дивизии – доста повече войски, в сравнение с Англия и Гърция биха събрали тъкмо в този момент.
Все отново заплахата съществува. Ако англичаните открият постоянна десантна мощ в Солун, опасността ще се трансформира в наложителност. Миналата седмица Хитлер сложи началото на опита си да я отстрани в зародиша ѝ.
Основна точка на актуалната немска военна доктрина е, че съдружниците би трябвало да се борят поотделно. Нацистите считат, че инструктори, механически лица, съветници от страна на надминаващ съдружник (който постоянно се случва да е Германия) може да оказват помощ на по-нискостоящите, само че обилни дейности в никакъв случай не би трябвало да се правят дружно. Съответно, в случай че имаше ход, по който Германия да може да удари Гърция независимо, би било разумно да се чака, че нацистите ще го извършат.
И подобен път съществува, доста по-къс, по-удобен в сравнение с през прохода Бренер и през Италия. Този път лежи през Югославия и България до Солун.
През предходната седмица имаше обилие от прояви, сочещи че немската войска се приготвя да тръгне тъкмо по този пай път. Около 30 дивизии бяха съсредоточени в Унгария и Румъния, с допълнителни елементи, към този момент тръгнали на път. Също предходната седмица беше обявено за към 700 големи понтони, способни да прекарат тежки танкове и камиони, които се придвижват до Дунава. Бе подредено на румънците да приготвят бензинови хранилища, които да са разпръснати и изцяло екипирани до 1 февруари. Разпространиха се клюки в Балканите, че е открита крайната дата. Според други клюки немски елементи в цивилно облекло към този момент се намират на българска земя.
Но крайната дата мина. Голямите снежни преспи направиха железопътните и телеграфните известия несигурни и сториха невъзможна механизираната война. Както Италия се убеди в Гърция, не си коства да се сражаваш на Балканите с съперник, който има предимство с войски, които употребяват старомодния метод на воюване по земя. На всичко от горната страна Дунава замръзна: незадоволително постоянна ледена завивка да удържи механизирани елементи, само че задоволително да не разреши понтонни мостове. А през Дунава има единствено три непрекъснати моста. Ако англичаните не се появят всеобщо в Гърция, очевидно няма потребност да се бърза. Обаче основната причина за забавянето на сходна акция до пролетта е, че политическите мостове още не са построени.
Приятел или зложелател?
Най-голямият незавързан възел, както постоянно, беше в руската връзка. Явно е, че Русия не би била ужасно щастлива да види дребния си другар на Балканите минал – както Румъния – в немски ръце. През предходната седмица, един незнаен, млад съветски посланик Александър Михайлович Александров, за който се знае, че завежда балканския отдел при Външния комисариат, се появи в София като легационен консултант. Според слуховете, той е дошъл в българската столица, с цел да окаже морална поддръжка на Борис, за отменяне на немските претенции. На идващия ден формалната съветска организация ТАСС издаде внезапно официално съобщение: „ Ако немски войски в действителност са в България и в случай че в действителност ще бъдат изпратени спомагателни елементи, тогава би трябвало да е ясно, че всичко това, което се е случило и се случва е без знанието и единодушието на Съюз на съветските социалистически републики. ”
Явно Германия не може да си разреши да антагонизира Русия и затова да удостовери, в сравнение с да ограничи втория боен фронт. Отчуждаване от сходен темперамент съвсем несъмнено би въвлекло Турция във войната. Но е и не по-малко ясно, че Русия не смее да води война с Германия. Съобщи се, че 1) Адолф Хитлер е предложил на Йосиф Сталин цяла Финландия и в допълнение част от Румъния в подмяна на независимост на деяние против Гърция и Турция и 2) че е предложил на Борис още от Добруджа, с цел да разреши на немските войски да употребяват България като кулоар към източното Средиземноморие.
С дребното време, което има на свое разположение, Адолф Хитлер несъмнено би намерил метод да блъфира или да убеди Сталин и да задоволи или уплаши Борис III. Борис следва да се уплаши, тъй като възможностите му да получи съответна поддръжка от Гърция, Турция или Англия, за отбраната на страната му, не са блестящи.
Докато Хитлер приключва приготовленията си за завладяване на България без пердах, неговата предна войска от психически сапьори продължава да е заета с подкопаване на морала с камуфлаж, като разпространението на тестващи клюки
и недостоверни известия, като с всичко това си проправя пътя за една блицкриг напролет, тъкмо по сходство на осъществената през 1940 година в Нидерландия. Такава неразбория от спорни известия циркулираше на Балканите пез предходната седмица, че нацистите бяха фактически сюрпризирани. „ Това е такава прелестна мъгла ”, сподели един щастлив представител в Берлин, „ и то готова от други за нас ”.
„ Само за България ”
В края на седмицата тревожните съвещания, които Богдан Филов организира с Царя и със своя кабинет, дадоха плодове. Той отпътува за Русе, на Дунава, тъкмо против мястото, където се знаеше, че германците са с най-концентрирани сили. Там той произнесе тирада, в която изрази възприятията на Борис:
„ Народът би трябвало да знае, че през днешния ден сме очевидци на един от най-голямите катаклизми, които историята в миналото е виждала…
„ Ние не би трябвало да бъдем повлияни от нашите усеща, благосклонности или стремежи. Преди всичко би трябвало да си останем българи и да работим единствено за България, да сме готовина жертви единствено за ползите на България и в никакъв случай за непознати ползи..
„ Трябва да ви предупредя, че войната и мирът през днешния ден не зависят от дребни страни като България. Тя е толкоз дребна, че не е в положение да диктува дали ще има война или мир. Така че ние би трябвало да сме подготвени за всичко, което може да се случи… ”.
Погребението на Цар Борис III
*Заглавиоето е на " Гласове ", а думите „ Като видиш, че идва проливен дъжд, направи му вада, че да не залее целия бостан. “ се приписват на цар Борис III във връзка натиска на Хитлер за присъединение към Тристранния пакт
Източник: fakel.bg
26 Окт 2022162608 Sep 20222790828 Авг 2022218821 Авг 2022222914 Авг 2022242922 Юли 20222582КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022162616 Ное 2022176116 Ное 202231224 Sep 20222732
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Броят от 20 януари 1941 година на авторитетното американско списание „ TIME ” е отдаден на България, на нейния цар Борис III и ориста на страната му във втората година от Втората международна война. На основната корица на седмичника се намира огромна фотография на Негово Величество във военна униформа, с каска на главата. По това време нито България, нито Съединени американски щати са взели страна във войната.
TIME Magazine, 20 януари 1941 година, Световна война
Преводът от британски е на Никола Алтънков, а публикацията е поместена в сп. „ България Македония ”, бр.3, 2014 година:
Стратегия
Войната не протича умерено като река; нейните дейности прииждат и се снижават като приливи и отливи. Миналата седмица Европа очакваше огромните пролетни приливи: допустима акция на Балканите, съвсем несъмнено нахлуване против Англия. Но тези приливи към момента не бяха почнали да се надигат, защото приливите от зимата към момента не се бяха отдръпнали. Гръцката вълна продължаваше да залива разрушената италианска войска в Албания. След седмици блокада Клисура падна и Мусолини още веднъж извърши следващата командирска промяна. В Либия английската атака продължаваше, само че тя бе извоювана още преди стигането до Бардиа. Оставаше единствено да се обясни каква част от италианската войска ще бъде унищожена преди започването на новата акция. Старият прилив се оттегляше, само че нови и то по-застрашителни приливи може скоро да избликнат.
Низините на 1941 година
България, която е надалеч от Холандия и е отделена от нея по ширините на Европа, както и по кръвни и културни разлики, през предходната седмица бе принудена да се взре в сериозен и неочакван за нея факт: в тактиката на Втората международна война, България през днешния ден е в ситуацията на Холандията от 1941 година
Сега, както и преди година, нацистите се надяват да завоюват войната като победят Англия. Но до Англия не се стига елементарно. Миналата година нацистите изоставиха краткотрайно този план, съсредоточавайки се върху основните сили на Съюзниците като тяхна първа задача. Тогава тези армии бяха във Франция и най-лесният боен метод да се стигне до тях беше през Белгия и Холандия.
Тази година основните съюзнически армии са в източното средиземноморие: гърците в Албания, англичани, австралийци и новозеландци в Либия. И най-удобно за нацистите метод да обхванат там, където съюзническите войски са мощни, в действителност е единственият път за напредване по суша, и този път минава през България и прилежаща Югославия. И по този начин, през 1941 година България и Югославия са в същото рисково състояние, което бяха Белгия и Холандия през първите седмици на 1940 година
Два пъти – през ноември 1939 година и през януари идната година – войната на нерви в Холандия прерастна в съответна опасност. Носеха се клюки за идна офанзива. Наблюдаваха се и скупчвания на войски по границите, шепнеше се за ултиматуми и крайни периоди.
Миналата седмица България се озова в същото стратегическо състояние и в сходно нервно положение.
Н.В.Цар Борис III по време на манифестация в София по случай освобождението на Македония, Тракия и Западните околности, април 1941 година,
Нещо повече от язва
Миналата седмица в 6 часа и 5 минути следобяд министър-председателят на България проф. Богдан Филов се завърна в София след петдневното си посещаване във Виена. Пред публицистите той сбито съобщи: „ Съобщенията популяризирани в Америка по отношение на визитата ми в Германия не са правилни ”. Той просто е отпътувал да се срещне с лекаря си, нищо повече.
Обаче макар късния час, от летището той напряко отиде в кабинета си. На идващия ден пропътува 70 километра, с цел да стигне до обраслия с борови гори зимен курорт Чам Кория, където да опише на цар Борис всичко за визитата си при лекаря. На другия ден диалозите му с Царя продължиха. Същата проф. Филов свика кабинета си в София на изключително съвещание, на което описа на министрите за пътуването си във връзка своето здраве.
Нещо доста по-съществено от стомашната язва на Богдан Филов е било разисквано през време на тези трескави заседания. Това било единствено това: дали да се даде или не право на директно прекосяване през България на немски войски, или най-малко да им се позволи потребление на въздушни бази в страната, тъй че огромният завършек на остта Рим-Берлин да може да извади дребния ѝ край от гръцкия свредел.
Решението на българите не би имало безусловно никакво директно значение: германците безспорно биха могли да нахлуят в България, без оглед на това, дали българите го желаят или не. Но следствията от сходно решение биха били от голямо значение за изхода от цялостната война. На нежните рамене на Борис III, който по начало не желаеше да стане цар, в този момент се бе стоварила голяма сърцераздирателна тежест.
Цар Борис на среща с Адолф Хитлер, 1943 година
Завършен европеец
Царят на българите е благ и доброжелателен. Той люби мира, обича да колекционира крила на пеперуди, да учи нежни планински венчелистчета, да натисне педала на бензина в колата и да дръпне свирката на локомотива, с две думи, да се труди в природата и да се рови в науката. На 15 годишна възраст приключва Военното учебно заведение в София и се бори в двете Балкански войни, както и в Първата международна война. Но той избира мирните занимания: пътува из провинцията тайно, разхожда се по софийските улици облечен неугледно, разглобява машини, извежда гордата си съветска хрътка, бъбри си със селяни. Създава усещането, че да бъде цар не е негово предпочитание. Казва: „ Не бих се уплашил да изгубя трона си. Ако това се случи, ще отпътува напряко в Америка и ще си намеря работа като монтьор ”. Сега, когато тактиката на войната е сложила България на мушката, Борис, индивидът на мира, е в центъра на повсеместен напън. Той ръководи нация от славяни.
По кръв е най-вече французин. Роднините му са царските фамилии на Англия, Белгия, Португалия, Румъния. Съпругата му е щерка на италианския цар. Принадлежи към гръцкото православие по религия. Руският цар Николай II му е кръстник. Баща му, някогашният цар Фердинанд, е изгнанник в Германия.
Освен тези персонални връзки на Борис, България от дълго време е най-близкият другар на Русия в Европа, както и от дълго време страната му е била по пътя на мечтаната от Германия агресия към Близкия Изток. Говори се, че в последно време някой запитал Царя каква е външната политика на България. Борис дал отговор: „ Министрите ми са германофили, жена ми е италианофилка, поданиците ми са русофили – аз съм единственият безпристрастен в страната ”.
Борис не приказва празни приказки. Народът му е обвързван посредством език, просвета, традиция, кръв и усеща с Русия и хората му в никакъв случай не ще не помнят, че точно Русия ги е освободила от турско робство и е основала краткотрайната Голяма България от 1878 година Министрите му, обаче, по-специално м-р ръководителят Богдан Филов и индивидът, който управлява българската полиция, министърът на вътрешните работи Петър Габровски, считат, че реализмът постанова България да играе немската игра, даже в случай че това води до оскърбление, както е в тази ситуация с Румъния. Царица Йоанна, естествено, мисли, че България би трябвало да сложи единия си крайник в италианския ботуш, даже в случай че това значи, че другият ще е в гроба. Единствено Борис има доста простата цел: България за българите – в случай че е допустимо. Но на Борис може да му се наложи да се изправи пред обстоятелството, че в 1941 година това не е допустимо. Малко след визитата му в Берлин през ноември, Херман Гьоринг напълно многозначително уточни на един български сътрудник: „ Вашият цар е напряко прекомерно безпристрастен, с цел да ни подхожда. И във всеки случай в новия европейски ред няма място за царе ”.
Заплахата
Миналата седмица изглеждаше, че търпението на Германия по отношение на неудачите на Италия се е изчерпало. Кореспондентът на белградския Политика в Берлин заяви: „ Създало се е усещане, че Берлин към този момент не третира италиано-гръцкия спор като местна преживелица, само че като случай който с всеки ден става все по-неприятен. Кръговете в Берлин предизвестяват Гърция да си намерения добре и да се поучи от ориста на Финландия ”.
Германия евентуално избира да не открива забележителен фронт на Балканите, изключително подобен, който може да повтори трендовете от 1918 година Успехите на Англия и Гърция в региона на Средиземно море заплашват да трансфорат гръцкия спор тъкмо в подобен фронт. Вярно е, че през последната седмица не се обрисуваше сходна опасност, защото продължаващото придвижване на военачалник Сър Арчибалд Уейвъл в Либия наподобява демонстрираше желанието на Англия да приключи заличаването на италианската войска в Либия, изключвайки ново заангажиране на сили за известно време. Нито пък опасността беше толкоз сериозна. Солунската атака, която докара до съюзническата победа на Балканите през 1917-1918 година изискваше не по-малко от 28 дивизии – доста повече войски, в сравнение с Англия и Гърция биха събрали тъкмо в този момент.
Все отново заплахата съществува. Ако англичаните открият постоянна десантна мощ в Солун, опасността ще се трансформира в наложителност. Миналата седмица Хитлер сложи началото на опита си да я отстрани в зародиша ѝ.
Основна точка на актуалната немска военна доктрина е, че съдружниците би трябвало да се борят поотделно. Нацистите считат, че инструктори, механически лица, съветници от страна на надминаващ съдружник (който постоянно се случва да е Германия) може да оказват помощ на по-нискостоящите, само че обилни дейности в никакъв случай не би трябвало да се правят дружно. Съответно, в случай че имаше ход, по който Германия да може да удари Гърция независимо, би било разумно да се чака, че нацистите ще го извършат.
И подобен път съществува, доста по-къс, по-удобен в сравнение с през прохода Бренер и през Италия. Този път лежи през Югославия и България до Солун.
През предходната седмица имаше обилие от прояви, сочещи че немската войска се приготвя да тръгне тъкмо по този пай път. Около 30 дивизии бяха съсредоточени в Унгария и Румъния, с допълнителни елементи, към този момент тръгнали на път. Също предходната седмица беше обявено за към 700 големи понтони, способни да прекарат тежки танкове и камиони, които се придвижват до Дунава. Бе подредено на румънците да приготвят бензинови хранилища, които да са разпръснати и изцяло екипирани до 1 февруари. Разпространиха се клюки в Балканите, че е открита крайната дата. Според други клюки немски елементи в цивилно облекло към този момент се намират на българска земя.
Но крайната дата мина. Голямите снежни преспи направиха железопътните и телеграфните известия несигурни и сториха невъзможна механизираната война. Както Италия се убеди в Гърция, не си коства да се сражаваш на Балканите с съперник, който има предимство с войски, които употребяват старомодния метод на воюване по земя. На всичко от горната страна Дунава замръзна: незадоволително постоянна ледена завивка да удържи механизирани елементи, само че задоволително да не разреши понтонни мостове. А през Дунава има единствено три непрекъснати моста. Ако англичаните не се появят всеобщо в Гърция, очевидно няма потребност да се бърза. Обаче основната причина за забавянето на сходна акция до пролетта е, че политическите мостове още не са построени.
Приятел или зложелател?
Най-голямият незавързан възел, както постоянно, беше в руската връзка. Явно е, че Русия не би била ужасно щастлива да види дребния си другар на Балканите минал – както Румъния – в немски ръце. През предходната седмица, един незнаен, млад съветски посланик Александър Михайлович Александров, за който се знае, че завежда балканския отдел при Външния комисариат, се появи в София като легационен консултант. Според слуховете, той е дошъл в българската столица, с цел да окаже морална поддръжка на Борис, за отменяне на немските претенции. На идващия ден формалната съветска организация ТАСС издаде внезапно официално съобщение: „ Ако немски войски в действителност са в България и в случай че в действителност ще бъдат изпратени спомагателни елементи, тогава би трябвало да е ясно, че всичко това, което се е случило и се случва е без знанието и единодушието на Съюз на съветските социалистически републики. ”
Явно Германия не може да си разреши да антагонизира Русия и затова да удостовери, в сравнение с да ограничи втория боен фронт. Отчуждаване от сходен темперамент съвсем несъмнено би въвлекло Турция във войната. Но е и не по-малко ясно, че Русия не смее да води война с Германия. Съобщи се, че 1) Адолф Хитлер е предложил на Йосиф Сталин цяла Финландия и в допълнение част от Румъния в подмяна на независимост на деяние против Гърция и Турция и 2) че е предложил на Борис още от Добруджа, с цел да разреши на немските войски да употребяват България като кулоар към източното Средиземноморие.
С дребното време, което има на свое разположение, Адолф Хитлер несъмнено би намерил метод да блъфира или да убеди Сталин и да задоволи или уплаши Борис III. Борис следва да се уплаши, тъй като възможностите му да получи съответна поддръжка от Гърция, Турция или Англия, за отбраната на страната му, не са блестящи.
Докато Хитлер приключва приготовленията си за завладяване на България без пердах, неговата предна войска от психически сапьори продължава да е заета с подкопаване на морала с камуфлаж, като разпространението на тестващи клюки
и недостоверни известия, като с всичко това си проправя пътя за една блицкриг напролет, тъкмо по сходство на осъществената през 1940 година в Нидерландия. Такава неразбория от спорни известия циркулираше на Балканите пез предходната седмица, че нацистите бяха фактически сюрпризирани. „ Това е такава прелестна мъгла ”, сподели един щастлив представител в Берлин, „ и то готова от други за нас ”.
„ Само за България ”
В края на седмицата тревожните съвещания, които Богдан Филов организира с Царя и със своя кабинет, дадоха плодове. Той отпътува за Русе, на Дунава, тъкмо против мястото, където се знаеше, че германците са с най-концентрирани сили. Там той произнесе тирада, в която изрази възприятията на Борис:
„ Народът би трябвало да знае, че през днешния ден сме очевидци на един от най-голямите катаклизми, които историята в миналото е виждала…
„ Ние не би трябвало да бъдем повлияни от нашите усеща, благосклонности или стремежи. Преди всичко би трябвало да си останем българи и да работим единствено за България, да сме готовина жертви единствено за ползите на България и в никакъв случай за непознати ползи..
„ Трябва да ви предупредя, че войната и мирът през днешния ден не зависят от дребни страни като България. Тя е толкоз дребна, че не е в положение да диктува дали ще има война или мир. Така че ние би трябвало да сме подготвени за всичко, което може да се случи… ”.
Погребението на Цар Борис III
*Заглавиоето е на " Гласове ", а думите „ Като видиш, че идва проливен дъжд, направи му вада, че да не залее целия бостан. “ се приписват на цар Борис III във връзка натиска на Хитлер за присъединение към Тристранния пакт
Източник: fakel.bg
26 Окт 2022162608 Sep 20222790828 Авг 2022218821 Авг 2022222914 Авг 2022242922 Юли 20222582КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022162616 Ное 2022176116 Ное 202231224 Sep 20222732
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ